Описание на проекта
“Може би затова се заех с най-прозаичното упражнение на този свят – ако може да се вярва на древните философи – в поредното си упражнение по умиране, като се опитвах не само да философствам, но и да намирам смислени обяснения. Дори си водя „записки“.
И продължавам да посягам към книгите, в които са кодирани кардиограмите на времето!"
Днес ви представяме стихотворение от Мартин Калеев - едно от най-разпознаваемите лица на Северозападна България по отношение на неговите писания и продължаваща културна дейност през годините.
Мартин Калеев е един от онези автори, които избраха техният творчески и житейски път да се случат в страната, съответно в Монтана, без да се притесняват особено от „неудобствата на трудностите“. Роден е на 18 август 1958 г. в град Вършец и е „Заслужил гражданин на Вършец“, награден с почетното звание на града. Завършил е магистърска степен по икономика, информатика и информационни технологии, включително множество специализации в български университети. Автор е на девет книги за поезия, проза, есета и публицистика, два сценария, учебници в съавторство и над 1500 публикации и изяви в различни медии. Той е носител на награди, една от последните от които е Златно перо - 2017 за цялостен принос. Занимава се с изобразително изкуство. Творбите му са преведени на английски и руски език. Главен редактор е на алманахът Огоста. Той е включен в Българската журналистическа енциклопедия и в Енциклопедията на знатните българи от съвременна България.
„Чакам Човека
да спре на ъгъла. Понякога сънувам –
като бяла лястовица каца
на клетката от тръни,
в която душата си натъпках и затрупах с мълчания.
Още чакам
да се появи Човекът, но долавям
само стъпки. Отдалечава се…
Накуцва
с трън в петата. И моето безсъние го следва
като вярно куче.
След тях
животът ми
подтичва
като сянка..“
Можете да научите повече за автора от неговата официална уеб страница: https://www.martenkaleev.com/bio
Източници: