Описание на проекта

Едно от ярките доказателства, че Видин - български град на северозапад, има принос за европейската и световната цивилизация е личността на известния художник Жул Паскин.

Майката на Жул Паскин е италианка, а баща му - проспериращ испански търговец на царевица, установен в България. Той прекарва част от детството си в Букурещ, където семейството се премества през 1891 г. и посещава средно училище първо в Кронщад (сега Брашов), след това във Виена през 1895 г. Напуска семейния дом през 1902 г. (уж поради връзка с куртизанка) и започва да учи живопис. От 1903 до 1904 г. той посещава училището за изкуства Мориц Хейман в Мюнхен и докато е там продава карикатури на сатирични и хумористични списания като Simplicissimus и Jugend. Учи за кратко в Берлин, където се сприятелява с дадаиста Джордж Грош.

През 1905 г. по молба на родителите си той променя името си на Паскин, анаграма на фамилното му име. В края на същата година той заминава за Париж и се установява в Монпарнас, където се присъединява към космополитния художествен кръг. Той посещава Café du Dome с такива художници като Джордж Грош и Рудолф Гросман и продължава да работи за немски издателства. През 1910 г. пътува до Испания и Португалия, а през 1913 г. се връща в България за последен път, за да присъства на погребението на майка си. През 1914 г. се премества в Лондон, след това в Ню Йорк, вероятно, за да избегне включването му в българската армия. В Ню Йорк той се обръща отново към илюстрацията, като средство за доходи и става част от кръга на художниците, базиран около Клуба на пингвините. Пътува много в южните щати (Луизиана, Северна Каролина и Флорида) и в Куба се жени за художничката Хермин Дейвид през 1918 г., а през 1920 г. става американски гражданин. Връща се в Париж в края на 1920 г. и остава там през най-добрата част на десетилетието, водейки хедонистичен живот както в Монпарнас, така и в Монмартър, и се превръща в основна фигура на Еколе де Пари и на така наречените "ревящите двадесетте години". Той пътува до Тунис през 1921 г., до Италия през 1925 г. и до Египет на следващата година, на път за Палестина. Връща се само за кратко в Ню Йорк през 1927-1928. Той пътува до Испания и Португалия през 1929 г. и същата година подписва договор с Galerie Bernheim-Jeune & Cie, който им дава изключителни права върху всичките си произведения.

Подобно на Анри де Тулуз-Лотрек, Паскин рисува околностите и приятелите си, мъже и жени, като субекти. През 20-те години на миналия век Паскин рисува предимно крехни млади момичета, проститутки, които чакат клиенти или модели, които чакат да завърши рисуването. Неговите мимолетно създадени картини се продават лесно, но парите, които събира са бързо похарчени. Известен като домакин на многобройни големи партита в своя апартамент, всеки път, когато е поканен на друго място за вечеря, той пристига с колкото се може повече бутилки вино. Той често води голяма група приятели на летни пикници край река Марн, където екскурзиите им продължават цял следобед.

Според биографа му Жорж Чаренсол:

Едва бе избрал масата си в Dôme или Sélect, когато биваше заобиколен от петима или шестима приятели; в девет часа, когато ставахме за вечеря, щяхме да сме общо 20, а по-късно вечерта, когато решахме да се качим на Монмартър, до Шарлът Гардел или Принцеса Марфа - където Паскин обичаше да заема мястото на барабанистът в джаз групата - той трябваше да осигури 10 таксита.

Сред кръга от парижки приятели на Паскин е Ернест Хемингуей, чиято мемоарна книга „Безкраен празник“ включва глава, озаглавена „С Паскин в Dôme“, която разказва за една нощ през 1923 г., когато в кафенето се среща с Паскин и два от младите му модели за питиета.

Паскин се бори с депресията и алкохолизма. „Опрян до стената от собствената си легенда“според арт критика Гастън Дил, той се самоубива на 45-годишна възраст в навечерието на престижно самостоятелно шоу.

В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 г., хиляди познати от артистичната общност и десетки сервитьори и бармани от ресторантите и салоните, които Паскин посещава, всички облечени в черно, изминават три мили зад ковчега му от ателието на булевард „Клиши“ 36 до гробището Saint-Ouen. Година по-късно семейството на Паскин мести останките му в по-престижното гробище Montparnasse.

Можете да научите повече за неговото творчество, личност и форми на художествено изразяване, като използвате следните връзки: