Описание на проекта
Започваме с Христиана Демирева (25 г., София), която любезно отговори на всичките ни въпроси и ни изпрати някои от любимите си спомени, заснети във фотографии.
Личността й интегрира различни интереси: писане, фотография, пътуване и спорт. Наскоро тя е сертифицирана като медиатор в българското Министерство на правосъдието и всичко това се случва в свободното й време. Въпреки че има постоянна работа, тя все пак успява да преследва нещата, които обича и да изследва нови области на интерес. Ние ще спрем тук и нека думите й ви преведе през останалото.
- Разкажете ни накратко за себе си
Здравейте! Казвам се Христиана и съм магистър по международни отношения и управление на конфликти и сертифициран медиатор в Министерството на правосъдието. Вярвам, че конфликтът, извън неговия негативен смисъл и последици, може да има конструктивна функция и е интересно и постоянно явление както на микро, така и на макро ниво. В допълнение към работата си на пълен работен ден, правя много странични дейности, които понякога ме правят малко разпръснати, но всичко е въпрос на организация.
- От колко време пишете и какво е значението му за вас? Имате ли текст, с който сте особено горда?
Пиша в различни медии от няколко години, но писането се появи спонтанно в живота ми. Това е нещо, което често ме освобождава от натрупаното напрежение. В началото това беше просто инструмент за лично удовлетворение и удоволствие, а по-късно реших, че мога да го направя част от моята работа. Нямам любим публикуван текст, дори често пиша под съмнение дали определена тема всъщност се нуждае от повече коментари, тъй като смятам, че прекомерното говорене / писане в безкрайните новинарски източници може да бъде вредно. Мисля, че е много важно човек винаги внимателно да подбира думите си. Ако трябва да посоча един текст, от който аз съм горда, то това е моята магистърска дисертация „Формирането на идентичността в ИР в рамките на социалния пол“, Писах с истинско удоволствие и интерес, тъй като темата наистина ме вълнува и считам за важна, макар че комисията я счете за нетрадиционна и това предизвика интензивен дебат.
- Коя е любимата ти книга?
Отговорът на този въпрос е винаги един и същ: първата книга, за която се сещам, когато чуя за „любима книга“ е Майстора и Маргарита на Булгаков. Втората, или може би същата като първата, е на Айн Ранд - Изворът. Не мога да отговоря защо, не мога да кажа това, което авторът е искал да каже, или по-скоро аз не го мисля за правилно. Считам, че разказът не само трябва да се разбира, но преди всичко да се усеща.
- Ами фотографията? Спомняте ли си някоя конкретна снимка, която е от особена стойност за вас?
О, фотографията е нещо, което далеч не разглеждам като професионално занимание за мен. Обичам да снимам, но в никакъв случай не мога да се нарека фотограф. През 2015 г. участвах в проект в Литва, свързан с фотографията, но той ми даде само основните правила за позициониране, експониране, светли сенки. Срам ме е да призная, че дори не съм изучавал камерата, която вдигнах преди няколко години. Но имам няколко снимки на изгреви и залези, които наистина харесвам, въпреки че за тях казват, че са най-големите клишета във фотографията. Любимият ми кадър обаче е огромна вълна в скалите Силистар, която снимах, докато се разхождах в дъждовен летен ден.
Виждам обаче, че има хора, които без да имат такова образование или опит, успяват да заснемат и запечатват прекрасни карти, което е прекрасно, защото картината е това, което запазва най-добрите спомени, нали? И вече има много непрофесионални училища по фотография и курсове, дори и такива с фотография с мобилни телефони, като часовете на Ломовера.
- Опишете с любимия си цитат какво е изкуството за вас.
"Ние имаме изкуство, за да не умрем от истината."
- Фридрих Ницше
„Целта на изкуството е да представя не външния вид на нещата, а вътрешната им значимост.“
- Аристотел
„Изкуството трябва да успокоява смутените и да нарушава комфорта.“
- Банкси
Изкуството е източникът на всеки импулс в живота. Това е движещата сила зад всяко „защо” на индивида, това е чувството, което поражда мисълта.
- И накрая, как успявате да съчетавате работата с вашите хобита?
Веднага бих отговорил, че не го правя! Или поне не толкова, колкото ми се иска, защото понякога хвърлям толкова много нови неща, че ми се струват интересни, а после ги изоставям; от друга страна, непостоянните задължения също отнемат време и за съжаление денят е само 24 часа. Обаче се научавам да приемам, че хобитата също изискват време и отдаденост и не мога да правя всичко едновременно и виждам резултатите в момента, както често желая. Така че аз давам приоритет. В момента посещавам курс по немски език и впоследствие искам да се запиша на шофьорски курсове. Един по един. Без да бързаме.